СТЕФАН ТОДОРОВ ИЛИЕВ
Композитор, педагог, музикален теоретик и общественик
Роден 04.02.1946 г. в гр. София. Завършва БДК [дн. Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”] специалност композиция при проф. Парашкев Хаджиев (1980). Има допълнителна квалификация по масови комуникации и културен мениджмънт в Университета за национално и световно стопанство (1999).
Отрано се проявява като пианист, аранжьор, оркестратор и композитор. Пианист е в Българска държавна консерватория, в Ансамбъла на трудова повиност, в Естрада към Ансамбъла на българската народна армия, в хорови колективи, в камерни формации, в бендове и групи.
Твори в широк жанров диапазон. Автор е на музика за филми и театрални постановки, симфонична, камерна, хорова и детска музика, музика за TV и радиопрограми и др. Има над 50 песни за еднороден и смесен хор, над 100 детски песни, песни в забавно-развлекателния жанр, сюити и десетки обработки на народни песни, пиеси за духов оркестър и др. Композира електроакустична, компютърна и еспериментална музика.
Професионалните му интереси са адресирани и към създаване на музика с педагогическа насоченост – “Албум за пиано” за деца (С.,1989), Детски албум за пиано на фолклорна основа (2020), “Вокализен практикум”; “Пособие за естрадно пеене” (съвм. с Г. Кордов) (С., 1990) и други.
Преподавал e музикално-теоретични дисциплини в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ (1988-92) и ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград (1993-94), в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Пише теоретични разработки в областта на музикалното общуване, музика и масови комуникации, музика и интелектуално развитие на подрастващите, музика и рекламни комуникации, музикална иноватика, музикален дизайн, музикални ценности в културата и др. Има научни трудове и публикации в областите на музика, реклама и медии, арт мениджмънт.
Носител е на множество национални и 5 международни награди по композиция: “Втора Трибуна на ЮНЕСКО” за електроакустична музика (Швеция, 1988), Международен композиторски конкурс “Пиано Дуо Композиция” (Япония, 1992 и 1994), ХХIV Конкурс за композиция – Фарминтгтон (САЩ), III Международен конкурс за хорова сакрална музика в Лесо (Испания) и др. Участвал е с творби на престижни международни фестивали и други форуми на музикалното изкуство: XIX, XX Фестивали на Експерименталната музика “Синтез” в Бурж, Франция (1989 и 1990), “При Арс Електроника” в Линц, Австрия и др. Негови произведения са публикувани в различни издания. Член е на Международната асоциация на клавирните дуа (Токио, Япония) и на Асоциацията “Саунд Еколоджи”(Канада).
Член е на журита на музикални международни и национални фестивали и конкурси.
За дългогдишната и многостранна творческа дейност членува в четри /4/ творчески съюза.
Член е на Управителния съвет на Съюза на българските композитори.
Член е на Управителния съвет на „Музикаутор“.
Член е на Управителния съвет на гилдия „Звукорежисьори и композитори“ при Съюза на българските филмови дейци..
Член е на Съюза на българските журналисти.
Бил е Председател на гилдия „Звукорежисьори и композитори“ при Съюза на българските филмови дейци..
Бил е член на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци.
Бил е два мандата Главен секретар и Председател на Творческия фонд на Съюза на българските композитори.
Бил е в два мандата член на Обществения съвет на Българското национално радио.
Работил е в държавната културна администрация на различни позиции: в Българско национално радио – завеждащ продукция в музикална редакция, главен редактор („Музикални състави, продукция и международна дейност“) и директор на Дирекция “Музика“; в Министерството на културата – директор и началник отдел на Националния център за музика и танц. В Дирекция “Музика и танц“ и в Дирекция “Сценични изкуства и творческо поколение“ при Министерството на културата е бил и началник-отдел, и главен експерт.
Участвал е в разработване на концепции и стратегии в областта на музикалната култура, участва в комисии за избор в общински и държавни културни институти.
Участвал е в комисии в програмни сесии и тематични програми на Министерството на културата, на Национален фонд “Култура“ при Министерството на културата, на Столичната програма “Култура“ при Столичната община.
Избрани произведения:
За симфоничен оркестър: Танцова сюита (1985); Рапсодия “Булгарика” (1986), Концерт за пиано и орк. (1978-79) и др.
Камерна музика: Духов квинтет (1981); “Прелюд и токата” за валдхорна, тромпет, 2 тромбона и туба (1978); Струнни квартети: № 1 (1980), № 2 (1982). Триа за флейта, обой и фагот № 1 (1979), № 2 (1983); Капричио за тромпет и пиано (1976); “Български танци” за цигулка и пиано - цикъл; Три пиеси за флейта и пиано (1984); Камерна музика“ за дървени духови инструменти /дуа и триа/ (2019) и др.
За пиано: Сонати: №1 (1979), №2 (1984), №3 (1985); Вариации за пиано (1978); Детски албум за пиано на фолклорна основа (2020) и др. За две пиана – Рондо (1976); Детски албум (1980); ”Реминисценции” и др.
Вокална музика: Цикъл 3 песни за мецосопран и пиано, т. П. Матев (1982); Цикъл 3 песни за мецосопран и пиано, т. Ст. Пенчева (1986), музика и песни за еднородни и смесени хорове, сюити и обработки на народни песни и др.
Музика към филми: ”Подарък в полунощ” (1984) – двусериен телевизионен филм; “Стефан Караджа” (1989) – телевизионен сериал; игрални филми – “19 метра вятър” (1986); “Ева на третия етаж” (1987); ”8 % любов” (1990); документални филми – „Боянската църква“, „Вила Армира“, „Магурата“, „Солницата в Провадия“ (2018) и др.
Музика към детски радиотеатър и телевизионни постановки: “Зайчето Пепи” – тв сериал; тв продукция “Дядо Мразиада” и др.; за радиотеатър – “Звънчева гора”, “Барбунчето Бони и попчето Перо”, ”Пипи дългото чорапче” и др.
Електроакустична музика: “Chaildwood reminicences” (1988),” Концерт за арфа и лента” (1983); “Планетариум” цикъл (1988); “Посвещения” (1990).”Choral on the Files” (1995) “Passion permutato” (1996) и др.
С дългогодишната си работа, както и днес, допринася за развитието на българската музикална култура, за синтеза на музиката с другите изкуства и медиите, за творческото израстване на младите, както и за популяризирането на националната ни музикална традиция и изкуство в Европа и света.
Стефан Илиев е удостоен с най-високото отличие „Златен век“–огърлие на Министъра на културата за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българскага култура и националната идентичност и по повод 24 Май – Ден на Светите братя Кирил и Методий , на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
