Васко Абаджиев

За живота и творческата кариера на една от най-големите легенди в класическото българско музикално изкуство

На 14 декември 1978 година в изоставен вагон на един страничен коловоз на гарата в Хамбург, самотен и забравен от света, на 52-годишна възраст умира един от най-големите гении на българското изкуство – великият музикант и изключителен цигулар Васко Абаджиев. След един живот, бурен, динамичен и изпълнен с превратности, с най-върхови моменти и дълбоки депресии, смъртта му окончателно заключва страницата за неговата личност и принос в най-новата история на европейското музикално изкуство и изпълнителско майсторство. А неговата родина България остава години наред безмълвна, дистанцирана и безхаберна от увековечаване на името му сред най-големите личности в своята културна история. В хода на времето, причините – политически, идеологически или субективни, никога няма да изтрият срама от факта, че във високо технологичния 20 век безбройните легендарни записи с изпълнения на този невероятен виртуоз са умишлено унищожени, потулвани или оставени на забрава.

Парадоксално, но е факт, че четири години преди Васко Абаджиев да напусне земния си живот, друг голям световноизвестен цигулков виртуоз – сър Йехуди Менухин ще каже за българския музикант: „Васко Абаджиев свири божествено! Вие българите трябва да се гордеете с него!”

Впрочем, в човешкото сърце, в съзнанието, в спомена и в паметта на народа името Васко Абаджиев никога не ще избледнее и завинаги ще остане свято.

И може би днес, три десетилетия по-късно, е дошло времето за изкупление…

* * *

През първата половина на 50-те години на 20 век, получил абсолютно признание на изключителен и феноменален цигулар из цяла Европа, Васко Абаджиев е на върха на славата си и в собствената си родина, със зашеметяваща концертна дейност из всички градове на България. Посрещнат триумфално навсякъде, той концертира със филхармоничните оркестри в София, Пловдив, Русе и други градове, изнася безброй солови рецитали, често под клавирния съпровод на Панчо Владигеров. За своите изключителни успехи, през 1952  година Българската държава му присъжда най-високото тогава отличие – Димитровска награда І степен.

През октомври 1956 година, по време на т. нар. унгарски събития, когато войските на бившия Съветски съюз нахлуват в Унгария и разгромяват антитоталитарното въстание, Васко Абаджиев, по това време пребиваващ в Унгария, пътува във влака. В резултат на политическите размирици е нападнат случайно, ударен и вследствие на получената сериозна травма се наложило продължително лечение в Унгария, а след това и в бившата Западна Германия. Това преминаване през „желязната завеса” без специално разрешение било изтълкувано от някои органи в България като „бягство от социалистическата родина”, съпроводено с редица неадекватни действия, като забрана за излъчване по радиото на неговите записи, изтриване на голяма част от тях и въобще неспоменаване на името му където и да било.

Така последните две десетилетия от живота му, най-тежките и мъчителни, преминават в Германия. Страната, с която са свързани едни от най-върховите моменти в неговата блестяща и шеметна музикална кариера, атмосферата, в която той изживява своите най-звездни мигове, заобиколен, закрилян и подкрепян от семейство и най-близки приятели.

Първото по-дълго пребиваване на големия цигулар в Германия започва през 1939 и продължава до началото на 50-те години. Време на възход, многобройни покани за турнета в най-известните музикални центрове в Германия, Белгия, Франция, Италия, Швейцария и Австрия, изключително признание и спиращи дъха концерти, на които Васко Абаджиев свири под диригентството на най-знаменитите майстори тогава като Вилхелм Фуртвенглер, Ерих Клайбер, Карл Бьом, Херман Абендрот, Вилем Менгелберг, с които изпълнява многократно цигулковите концерти на Йохан Себастиан Бах, Моцарт, Бетховен, Паганини, Менделсон, Брамс, Чайковски. Факт, който категорично го утвърждава като най-търсения млад цигулков виртуоз в цяла Европа. Паралелно с тази бляскава кариера, Васко Абаджиев учи в Берлинската консерватория пиано и композиция.

И ако в края на 30-те години тринадесетгодишният български вундеркинд покорява Европа с необикновените си способности и интерпретация на завършен музикант, то тласъкът за това се дължи на най-ранните детски години, в които зашеметяващо и по моцартовски светкавично бързо той се изгражда, формира и налага като дете-чудо, като музикален феномен, всепризнат както в родината – тогава Царска България, така и много скоро на международната сцена.

Ето и историческите факти, които не се нуждаят от коментар:

  • На 2-годишна възраст констатират, че детето притежава съвършен музикален слух.
  • На 6 години малкият музикант смайва софийската публика с невероятните си изпълнения като цигулар. Представен неофициално пред журито на Първия международен цигулков конкурс във Виена, 6-годишният Васко Абаджиев безапелационно се налага над явилите се световни виртуози. Не му дават първата награда, защото заради възрастта си не може да участва в официалната част на конкурса, но за публиката и изуменото жури, в което участват Джордже Енеску, Карл Флеш и Ян Кубелик, българското дете-чудо става сензацията на конкурса. Измежду най-великите цигулари на 20 век само Васко Абаджиев има международен дебют на тази ранна възраст.
  • На 7 години той свири вече собствени композиции – пред големия френски цигулар и педагог Жак Тибо, който високо оценява таланта му и изразява готовност да му стане учител.
  • На 8-9 години, в съкратен срок завършва музикалното си образование в София. През тези години започва и дружбата му с големия български диригент Добрин Петков, който, тогава още дете, също покорява софийската публика с впечатляващ талант като цигулар и съвместно с Васко Абаджиев изпълняват Концерт за две цигулки от Антонио Вивалди.
  • На 10-годишна възраст малкият цигулар заминава за Брюксел, където продължава обучението си при проф. Зимер.
  • На 11 години Васко Абаджиев е допуснат по изключение, заради това, че не е навършил необходимата възраст, да участва в Първия международен конкурс „Еужен Изаи” през 1937година в Брюксел, провеждан под патронажа на Нейно величество белгийската кралица Елизабет (днес това е един от най-престижните световни конкурси, носещ името „Кралица Елизабет”). На конкурса получава най-висок бал и е удостоен със специална извънредна награда. Първата награда тогава печели 29-годишния Давид Ойстрах. Впечатлена от изкуството на феноменалния български цигулар, кралица Елизабет го кани единствен от наградените на частна аудиенция в двореца.
  • На 12 години Васко Абаджиев е отличен с Първа награда и златен медал на Шестия международен цигулков конкурс в Лиеж.
  • На 13 години завършва с отличие Консерваторията в Брюксел.

Така още в най-ранна детска възраст името Васко Абаджиев се превръща в легенда, в сензация и най-прочут цигулар сред корифеите на тогавашната европейска музикална сцена, обявявайки го за „Новият Йехуди Менухин” или наричайки го „Паганини на 20-я век”. Невероятните му концерти и славата му от току-що спечелените призови места на най-влиятелните конкурси, в крайна сметка му проправят пътя към голямата музикална кариера.

Зад всички заслуги, признания и победи на великия български цигулар обаче стоят две имена, на които до голяма степен се дължи израстването и утвърждаването на този забележителен талант и музикален гений.

Васко Абаджиев се ражда на 14 януари 1926 година в София в семейството на видни музиканти – баща му, неговият първи и най-важен учител, Никола Абаджиев е известен педагог и професор по цигулка в Музикалната академия в София, в началото на 30-те години и ректор на Академията, а майка му – пианистката Лала Пиперова е неизменният акомпанятор в по-нататъшната славна кариера на знаменития си син.

Родителите оказват най-силното влияние върху формирането и изграждането на бъдещия цигулар и впоследствие отдават целия си творчески живот на неговата блестяща концертна дейност. Първият тежък удар от съдбата Васко Абаджиев получава през 1947 година, когато по време на пребиваването на семейството в Германия, проф. Никола Абаджиев умира. Две десетилетия по-късно, през 1965 година Васко губи и майка си – факт, изиграл важно значение за последвалите най-тежки и тягостни години в живота на великия цигулар.

Автомобилна катастрофа, болести, материални затруднения, самота… Това са само някои от многото тежки и болезнени моменти от последните години на гениалния артист, чийто живот в началото и края напомня за живота на великия Амадеус Моцарт.

Наред с впечатляващо богатия си концертен репертоар, включващ произведения от Корели, Тартини, Бах, Сарасате, Паганини, Брамс, Виенявски, Сен-Санс, Шосон, Равел, Шимановски, Васко Абаджиев композира около 60 опуса солови и камерни творби – струнни квартети, сонати за цигулка, клавирни пиеси, ансамблови произведения за различни инструменти, капричии за соло цигулка. За съжаление обаче по-голямата част от тях днес не съществуват в музикалните архиви. Почти никъде не се споменава и името му в библиографските регистри на специализираната музикална литература.

„Васко Абаджиев не е създал семейство. Не оставя потомство или школа от последователи и ученици. Почти не е давал интервюта, избягвайки да говори за себе си. Не е четял рецензии, не е обичал да бъде фотографиран. До последно обаче запазва българския си паспорт и не приема чуждо гражданство.” – С тези думи завършва първият издаден роман (бел.авт. Маргарит Абаджиев – „Шакона пасион”) за живота и творческата кариера на една от най-големите легенди в класическото българско музикално изкуство.

 

д-р Поля Паунова – Тошева

музиколог

пом. директор, главен учител,

преподавател по история на музиката –

НУМТИ „Добрин Петков” – Пловдив